ВИК И ЕЛЕКТРО УСЛУГИ. Во­доп­ро­во­дът и Електроинсталацията са из­меж­ду ос­нов­ни­те ин­с­та­ла­ции, без ко­и­то до­мът не мо­же.

ВИК УСЛУГИ:

ВИК. Да­же и при го­то­ва, оби­та­е­ма къ­ща, все ня­ко­га нас­тъп­ва мо­мен­тът, ко­га­то водопроводът ще „проп­ла­че“ за ре­монт. Да не го­во­рим за амор­ти­зи­ра­ния ни жи­ли­щен фонд, из­г­ра­ден по от­дав­на от­жи­ве­ли тех­но­ло­гии с по­цин­ко­ва­ни сто­ма­не­ни тръ­би, до­вол­но ръж­дя­са­ли и час­тич­но за­пу­ше­ни от ръж­да и утай­ки.

На па­за­ра се пред­ла­га всич­ко не­об­хо­ди­мо за под­мя­на на ста­ра­та и из­но­се­на во­доп­ро­вод­на ин­с­та­ла­ция – мед­ни и плас­т­ма­со­ви тръ­би с всич­ки не­об­хо­ди­ми фи­тин­ги за тях. Тръ­боп­ро­во­ди­те за топ­ла во­да за­дъл­жи­тел­но се топ­ло­и­зо­ли­рат с мар­ку­чи от по­рест ка­у­чук. Дру­го­то пра­ви­ло е, че не е же­ла­тел­но тръ­боп­ро­во­ди­те да се про­кар­ват по вън­ш­ни сте­ни, за­що­то през зи­ма­та во­да­та в тях мо­же да зам­ръзне. То­ва ина­че ло­гич­но изис­к­ва­не съ­що е дос­та ар­ха­ич­но и про­из­ти­ча от ня­ко­гаш­на­та лип­са на ма­те­ри­а­ли. В не­мал­ко слу­чаи оба­че, осо­бе­но при по-мал­ки по площ къ­щи, ба­ня­та или кух­ня­та опи­рат на вън­ш­на сте­на и то­га­ва не мо­же да се из­бег­не пос­та­вя­не­то на тръ­би на такава сте­на. Проб­ле­мът се ре­ша­ва от­но­во с доб­ра топ­ло­и­зо­ла­ция, то­зи път на всич­ки тръ­би. Ко­га­то къ­ща­та не се оби­та­ва ре­дов­но и не се отоп­ля­ва ця­ла­та, око­ло тръ­би­те на кри­тич­ни­те учас­тъ­ци мо­же да се на­вие наг­ре­ва­те­лен про­вод­ник, кой­то, вклю­чен през тер­мос­тат, да под­дър­жа тем­пе­ра­ту­ра над точ­ка­та на зам­ръз­ва­не, при­мер­но 4-5 °С. То­ва ре­ше­ние на­ла­га мал­ко по-ви­со­ки на­чал­ни раз­хо­ди, но впос­лед­с­т­вие мно­гок­рат­но ще се из­п­ла­ти.

По­доб­но на ка­нал­ни­те тръ­би же­ла­тел­но е и во­доп­ро­вод­ни­те да имат лек нак­лон за си­гур­но­то от­ти­ча­не на во­да­та при из­точ­ва­не на ин­с­та­ла­ци­я­та. То­ва във вил­ни­те сгра­ди през зи­ма­та чес­то се прак­ти­ку­ва.

ЕЛЕКТРО УСЛУГИ

Електрическата инсталация присъства във всяка постройка и често е източник на повреди, които, ако не се отстранят навреме, може да създадат сериозни проблеми, включително да се стигне до нещастни случаи от токов удар или даже пожар.

С малки изключения, и то основно за производствени цели, където често се използва трифазен ток, електроинсталацията в дома е еднофазна – т.е. електрическият ток тече по два проводника, като напрежението помежду им е 220 V. Единият е фазовият проводник, а другият е т. нар. „нулев“ проводник. При добре заземена мрежа електрическият потенциал между нулевия проводник и земята трябва да бъде равен или близък до нула. При дълги, силно разклонени мрежи в крайните или крайградските квартали често пъти между нулевия проводник и земята може да се измери електрически потенциал. При добре изпълнената електрическа инсталация между нулевия проводник и различни заземени метални инсталации, като водопровод с метални тръби, например, не бива да има потенциална разлика.

Според мощността на захранваните прибори инсталацията най-често се изпълнява в три кръга – осветление, обикновени контакти и усилени контакти. Поради сравнително малкото натоварване мрежата за осветителните прибори се изпълнява с меден проводник с напречно сечение 1,5 mm2 и се защитава с предпазител за максимална сила на тока 10 А. Проводници с такова сечение са подходящи за натоварване до 2,2 kW.

Обикновените електрически контакти се захранват от проводници с напречно сечение 2,5 mm² и се защитават с предпазител 16 А. Допустимото натоварване е 4,4 kW.

За захранване на по-мощни отоплителни електрически печки, големи кухненски печки или бойлери се предвижда силова инсталация с проводници с напречно сечение 4 mm2 и предпазител за 25 А. Инсталация с такива проводници издържа натоварване до 5,5 kW.

Инсталацията се разделя на самостоятелни кръгове не само по етажи и според натоварването, а при възможност и по помещения. Така изключването на един предпазител ще предизвика спиране на тока само в едно помещение, а не на целия етаж например. Също така е напълно недопустимо да се обединяват осветителни със силови кръгове. При двуетажна къща на всеки етаж се поставя отделно разклонително електрическо табло с предпазители. Линията между него и основното табло с електромерите се прави с проводник със сечение 6 mm² и се защитава с предпазител 35 А.

В инсталациите се използват три вида предпазители – два автоматични и един със стопяема жичка. Последният е най-стар и несъвършен, но все още е разпространен у нас. Същинският предпазител (бушон) представлява кухо порцеланово тяло напълнено със ситен кварцов пясък. По оста му преминава меден проводник с точно определено сечение, което съответства на максималния ток, който предпазителят пропуска, без да изгори. При надвишаване на тази граница проводникът се стопява и електрическата връзка се прекъсва. В задния край на всеки здрав бушон се намира т. нар. „око“, което представлява диск с диаметър около 3 mm, споен към предпазния проводник. В зависимост от мощността, за която е предвиден предпазителят, „окото“ има различно оцветяване, например червен за 10 А, сив за 16А, жълт за 25 А и черен за 35 А. При изгаряне на предпазителя дискът пада в капачката и това лесно се вижда през предпазното стъкло.

Правилно е изгорелият бушон да се заменя само с нов, а не да се „закърпва“ чрез поставяне на снопче жички, което свързва двата електрода. Така ремонтираният бушон в действителност вече няма да изпълнява защитните си функции, защото никой не може да прецени точно ток с каква сила ще пропусне снопчето, преди да се стопи. В такива случаи обикновено се действа според максимата „колкото повече, толкова по-добре“, което може да се окаже фатално при възникване на късо съединение в инсталацията.

Единият от двата автоматични предпазители (с кръглото тяло) представлява преходно решение, защото заменя значително по-несъвършените стопяеми предпазители при запазване на съществуващо електрическо табло. Той се завива в гнездото на обикновен предпазител. Автоматичният реагира по-бързо и по-точно, а връзката след изключване се възстановява само чрез натискане на по-големия от двата бутона. Освен това отпада възможността от произволно усилване чрез поставяне на произволно дебели жички.

Съвременните електрически табла се изпълняват с автоматични предпазители с плоско тяло, като показания на снимката. Те заемат значително по-малко място и се монтират върху две специални успоредни метални шини. Предпазителят се включва чрез избутване на лостчето нагоре.